Преди да започна да ви разказвам какво ми се случва, ще започна от фактите, за да ме опознаете и да разберете по-добре защо върша това, което върша, и защо мисля това, което мисля. И също за да разберете трагизма на ситуацията ми. Ок? Ок.
Името ми е Джаред Хюс. Баща ми е англичанин и бивш военен, а майка ми - българска проститутка. Тук някои ще кажете, че от близо съм видял смисъла на израза "евтиното излиза скъпо". Ами, да. И двамата ми родители не са кой знае каква стока и предполагам това е допринесло за моето вътрешно прецакване. Е, не се оплаквам. Харесва ми да съм такъв, какъвто съм, а именно: тарикат по природа. Имам къса черна коса и кафяви очи. Висок съм метър и 80, имам лек тен, поради факта, че през по-голямата част от живота си съм живял в Слънчев бряг. Наскоро се преместих в Хусхелд: най-големият град в България и най-гъстонаселеният с чужденци. Няма да ви разказвам много за историята на града, но той буквално е мегаполис. Има всичко, от което един млад човек се нуждае и всичко, което един възрастен човек презира. Както и да е.
По принцип не съм от ученолюбивите, освен ако не говорим за изкуство: тогава може да се каже, че съм любопитен. Не ми пука почти за нищо и никого, освен за нея. Тя трябваше да бъде моето спасение. Моят трамплин към щастието. Но не. Защото тя избра да бъде с него. И сега единственото, което ми е остана, е да се самосъжалявам и да хвърча от момиче на момиче. Доста шибано, а?
Е, не е чак толкова зле. Свикнал съм да бъда разочарован и това не ми пречи. Даже имам доста против това някой да "счупи" вродения ми непукизъм и да влезе под кожата ми. Но все пак, тя успя. Защото беше различна, колкото и изтъркано да звучи това. Тя ме накара да разбера много неща за себе си, както и за света като цяло. Не, нека се поправя: тя ми показа един нов свят. Удави ме в емоции, които не съм и подозирал, че мога да изпитам. Тя ме спаси. Само за да се откаже от "нас" и да се влюби в друг. Ще ви разкажа всичко така, както го помня. Може би тогава ще разберете защо в момента седя на пейка, на ръба на пропаст и обмислям да скоча. И защо всъщност нямам смелостта да го направя, а ми се иска (това е причината да взема и завидно количество алкохол. Дано от него да ми дойде смелостта).
И така. Ето как започна всичко.
YOU ARE READING
Това трябваше да съм аз
Teen Fiction"Между живота и смъртта аз избрах да я обичам..." Това момиче трябваше да е мое. Но не е. И никога няма да бъде. Защо? Защото съм боклук, нещастник и копеле. И всички подобни думи. Но не спирам да си блъскам главата в стената, не спирам да се опитва...
